Устремът към подмяна на реалността от страна на принципно неудовлетвореното от битието си човечество достига своята еманация в киното и следващите го форми на екранно общуване. 

Еволюцията в този процес е проследена през призмата на комуникацията с Идеала и митологемите, които го обслужват. Разгледани са етапите и динамиката на това общуване в хода на многовековната ни история, процесите на обожествяване, отхвърляне, примитивизиране и магнификация, както и достигането до повратен момент през дигиталната епоха – поривът към симулакрума; стремежът към смъртта на оригинала и унищожението на човешкото, преживени като висша естетическа наслада.

Предложената разработка изследва трансформацията на добре познатия Еденски мит в негово синтетично копие и вечните, белязани от трагизъм и бунт, опити за завръщане.