В поредицата „Нова българска проза“ издателство „Ерго“ представя представя личната парафраза на поета Ивайло Иванов върху класическата „Сън за щастие“ на Пенчо Славейков.

В морето от поетически книги, които всяка година излизат в България, книгата на Ивайло Иванов е истински остров. Книгата наистина е „нова“, но „нова“ не в смисъла на експеримент, който винаги претенциозно иска да донесе „новина“ на света, а в смисъла на нейната класичност. Човекът, взиращ се в света от страниците на книгата, вече го вижда като Творение, такова каквото е, и със смирението, което подобен обективен поглед неизбежно предполага.

„Нов сън за щастие“ е несвоевременна и с това лишена от всякаква баналност. Книга на озареното краевремие, далечна на суетнята и шумотевицата на света.

Емилия Дворянова

„...не просто стихосбирка, а именно поетическа книга със своя концепция, осъзната лирическа мяра, вътрешен обем и развитие. В нея има удивително съчетание на амбиция и скромност.“  

Биляна Курташева

♦  ♦  ♦

Ивайло Иванов е роден на 4 септември 1972 г. в Троян. Завършва Българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Работил е като редактор във в. „Литературен форум“ (1997-1998) и като вътрешен рецензент в издателство „ПАН ВТ“. Публикува поезия, сатира и литературна критика в периодичния печат. Член е на Сдружението на българските писатели. Автор е на поемата „Хензел и Гретел“ (1995) и на стихосбирките „Искри от воденичните ми камъни” (сатири, 1997), „Очи на дете” (ранни стихове, 2004), „Филологически поеми” (2005), „Пастирът на мухи” (2007), „Песен за бащите на прехода” (2010), „Брачни песни” (2013) и „Светогорски пътеписи” (2013).