ПОНЯКОГА                                                                                                                               

понякога стига                                                                                                                      
да знаеш                                                                                                                                   
че има кой                                                                                                                                
да те посрещне                                                                                                                     
да ти прости                                                                                                                          
да ти сипе вино                                                                                                                     
без да ти брои                                                                                                                                                                 
чашите                                                                                                                                      
да те завие                                                                                                                            
старателно                                                                                                                                                                    
да ти разтвори                                                                                                                                                              
витамин сутринта 
и да ти стопли         
душата и супата     

понякога стига         
понякога не                                                                                                                                                                            

Чистосърдечна, това е първата дума, която ми идва на ум за поезията на Илиян Любомиров. Искрена – без да е елементарна, рязка – без да е груба, тя притежава едно огромно качество: да идва от сърцето – нещо, за съжаление, все по-рядко срещано в книгите на утвърдените вече автори. Появата на Илиян, по-известен като Августин, в литературната среда я направи доста по-шарена и жива, внесе смут и движение. Нощта е действие и с цялото безгрижие на забавляващия се и търсещ човек той се чувства в свои води в нея. Това е книга за любовта и нейните демони, изпълнена е с много чиста радост, но я има и болката от всяко порастване, след която ставаме по-мъдри и разбиращи света.

Владислав Христов

ТОЧНА НАУКА

няма значение
дали сме в един град
с няколко улици помежду ни
или ни разделят океани
километрите метрите
сантиметрите са абстракция

това че те няма
е точна наука 

♦  ♦  ♦

Илиян Любомиров е роден през 1990 г. в София. Завършва немска гимназия в столицата, а след това заминава да следва политология в Берлин. През 2012 г. създава литературния проект Letters of flesh и започва да подписва текстовете си с псевдонима Августин Господинов. През 2014 г. печели първи награди на фестивала София: Поетики и на фестивала Alter Native в Пловдив. Негови стихотворения са публикувани в списание Страница, Литературен вестник, Открита литература, Liternet, Klaxon Press Journal и други. Понастоящем живее, пише и работи в Берлин. Нощта е действие е дебютната му книга.