При Буковски като че ли няма средно положение. Хората или го обичат, или го мразят. Историите от собствения му живот са шеметни и особняшки, също като разказите му. Легендарният Бук – откачалка, саможивец, любовник. Нежен и порочен. Текстовете му са натракани на машината директно от лудостта на нощта.

– нормалността е дефект – казва той и мята две-три хапчета в устата си.
– господи, преподават ме в няколко университета, някакъв професор пише книга за мене... преведен съм на няколко езика...
– всички сме превеждани. одъртяваш, Буковски, отслабва ти джигерът. стегни се. Победа или Смърт.