Главите на настоящата книга („Норма, промяна и сакралност в арабския език и ислямската култура“) разглеждат културната диглосия и културната раздвоеност като общ знаменател при разбирането на три ключови взаимно преплитащи се дихотомии в арабистиката и ислямознанието: приемственост и промяна, норма и практика, сакрално и профанно. Цялото развитие на арабските общества, преплетено с това на други народи от Близкия изток и Северна Африка от появата на исляма в началото на VII век сл. Хр. до наши дни, може да се разглежда като история на една забележителна културна раздвоеност. Тя често приема формата на двойственост не само в областта на религията, но също при разбирането и предаването на арабския език и арабо-мюсюлманското книжовно наследство от поколение на поколение.

Интердисциплинарният авторски колектив, сформиран около катедра „Арабистика и семитология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, се състои от четиринадесет учени в различен етап от академичното си развитие – от докторанти и млади изследователи до утвърдени международно признати учени.

Симеон Евстатиев