В „Нишки“ Калина Серкеджиева заплита и разплита обикновени човешки съдби, откривайки необикновеното във всяка от тях.

Нека ти разкажа приказка за нишките, дъще. От бебе ти спуска оная ми ти нищенарка кълбото си да вървиш по него. Ама докато го спуска между небе и земя се оплита, та цял живот да му търсим края на щастието дорде е жив коренът ни. Щото в живота има ангели, знайни и незнайни, които плетат невидимите нишки по пътя ни. Пресичат го и са с нас до сами края ни. Не знаем кога и откъде ще ни издърпат за косата, за да засветим отново. И не се лъжи, щерко, ангелите са тука спуснати в образ и подобие на хора, които отдавна са на небето. Тука ги спусна сам Бог, щот горе е чисто и бяло при него, ама тука е катранът, ангелите него трябва да махнат, че да те качат горе при него чист.

Затуй, оглеждай се и току-виж някой ангел ти светнал. Айде, сега заспивай. Чуваш ли, заспивай и сънувай сън, в който никога вече няма да е днес. Утре всичко ще засвети и пътят ти ще огрее в добро с невидимите нишки.