Виждали ли сте как пада някой град? Нашият го направи. Ще казваме, че през това лято насилието се настани в Бьорнстад, но това ще бъде лъжа. Насилието вече си беше тук.Защото понякога е толкова лесно да накараш хората да се мразят, че направо е непонятно как изобщо ни остава време за нещо друго.

Това е история за спортни зали и за всички сърца, които туптят около тях, за хора и спорт и за това как понякога те се редуват да се спасяват. За нас, които мечтаем и се борим. Някои ще се влюбят, други ще бъдат съкрушени, ще изживеем най-добрите и най-лошите си дни. Този град ще ликува, но и ще пламне. Ще се чуе ужасяващ тътен.

Някои момичета ще ни накарат да се почувстваме горди, някои момчета ще ни накарат да се почувстваме големи. Млади мъже, облечени в различни цветове, ще се бият на живот и смърт в една тъмна гора. Една кола ще се движи твърде бързо в нощта. Ще кажем, че е било злополука, но злополуките стават случайно, а ние ще знаем, че сме можели да предотвратим катастрофата. Някой ще бъде виновен. Хора, които обичаме, ще умрат. Ще погребем децата си под нашите най-красиви дървета.

Продължението на Бьорнстад ще ви разплаче и разсмее. Ще обичате и мразите в един и същ миг. Щастие и страдание в едно. Най-добрият роман на Фредрик Бакман досега.