Огняна Свилина е родена на 10.11.1942 г. в гр. Свиленград. Следва медицина в Пловдив. Лекар – психиатър по професия. От 1981 до 1984 г. пребивава в Куба, където се подготвя да превежда съвременна испаноезична поезия на Латинска Америка по издаваното в Хавана списание „Каса де лас Америкас“. Първите си стихотворения публикува в списание „Родна реч“, вестник „Студентска трибуна“, литературния алманах „Утро над Тракия“ и др. Първата ѝ стихосбирка е „Дишат мигове“ (С., Народна младеж, 1971). Член на Съюза на писателите лекари в България. Нейните поетични книги са: „Голямата обител“ (Пловдив, Хр. Г. Данов, 1990); „Богохраними. Избрани стихове“ (Пловдив, Летера, 2014); „Послепис“, (Пловдив, Жанет-45, 2016); „Ние – същите“ (С., Ерго, 2021). Умира на 15 април 2015 г. в Пловдив.

В постоянството си да бъде изповедна споделеност, да бъде „разплакана душа от стихове и искреност“, Огняна Свилина продължава устойчиви традиции за разбираемост и яснота в голямата новобългарска поезия – независимо от възвърналия се култ към неразбираемостта в съвременната българска литература и култура. 

Фанатично крайният модернизъм заключва смисъла в символи/енигми и ги превръща в почти неразгадаеми знаци, като захвърля декодиращия ключ – никой да не го намери. Отива се отвъд символическия реализъм, в безсъдържателната пустота.

Поезията на Огняна Свиленова/Свилина е естествена, природнобългарска по яснота и език. Ала в нея се надстроява талантливо целокупният изразителен и мисловен опит не само в духовната ни култура, но и в световната култура.

проф. дфн Димитър Кенанов