Когато преди десетина години започнах настоящата поредица, знаех само, че революцията е война за душите и душевна борба с мигове нежност между битките, а историята на войната и мира трябва да се разказва по човешките съдби. Още не знаех как да ги вплета сред морето факти и наблюдения за времето, в което се раждаше днешна България.

Сравнявайки с море, не преувеличавам. Чрез работата си опознах страната ни отблизо. Интимно. Това е думата за изминатите пътища, хилядите срещи и наученото от безброй неподправени истории. Бях щастлив и оставам дълбоко благодарен на другарите си и на всички от незабравимите години.

Трудно е да си представим изведнъж, че в „страна като една човешка длан“ човек може да пропътува над милион километра, без да е шофьор на междуградски автобус или доставчик. А приключението на живота отправи героите ми и в далечни места. Централна Русия и Татария, отвъд Байкал и там, където в сянката на Полярния кръг танцуват северни сияния. Бродеха из пясъците на Сахара, обичаха сред щурмовете на беловласия Каспий край Азербайджан и Персия. Изпрати ги в Гърция и Турция, древни и съвременни. Отведе ги в Италия и Швейцария, Германия и Полша, в Сърбия.

Младост и любов, мечти и реалност. Пътувания към идеите, началата и нещо повече. Пътеки към днешния и утрешния ден. Търсене на замисъл, на ред и обяснение защо нещата са такива, каквито са. Вечните въпроси „Кои сме ние?“, „Какво ще стане с нас?“ и „Какво да правим?“ Мъничко носталгия.

Но не онази на съжалението, а даряващата вдъхновение и сила. Светлата, която ни помага да си спомним, че животът ни може да е смислен и ценен. И така...