Неопитомените думи ме изграждат. Помагат ми в човешкото общуване. В тях има красота и духовна температура, повдигат самочувствието. Чрез неопитомените думи чувствам поривите на доброто и доблестното. Те са с уравновесена енергия и прецизност. С тях ме сродява несъгласието с омразата и лицемерието.

Посредством неопитомените думи търся приятелството, което е като любовта. То изисква присъствие, защото при раздяла вехне. В неопитомените думи е моята надежда, защото в тях съзирам възторг и мъдрост.
Авторът