Какво да правим с "Ненавистната малка Софи", която се кикоти в душите ни? За какво може да ни послужи един недовършен глинен гювеч? Къде ли е паднал ключът, който кахърна домакиня е хвърлила от балкона на Bulgaria? Кой всъщност е убиецът на таксиметровия шофьор (дали пък не става дума за самоубийство от глупост и грубост)? А защо е черно бельото на достолепната умряла? И откъде се взе тоя Борхес с неговите кървящи гаучос (Нане и Вуте по нашенски)... Историите в предлагания сборник се щурат между небето и земята, не подценяват смешното и се шегуват със сериозното, витаят между въображаемото и реалното, милото на детството и зловещото на смъртта, за да внушат накрая светлина и любов.


Биографията на Росица Борковски (1962) е шарена като разказите й и като времената, в които живеем: библиотекар преди, продавач на офис мебели след, по-късно коректор и редактор, а накрая керамик. Напоследък поради така връхлетелия ни глобализъм живее с постоянно заредени куфари и будува в самолети оригами, които сноват между София и Кайро. И ако предишните u дейности са били предимно по силата и волята на обстоятелствата, писането е вече осъзнатият избор (не предопределеност) на Росица Борковски. Да видим как ще се справи.