„Народ без жертви не е народ. България има цял народ от роби, нека има и няколко мъченици днес, а хъш значи да се мъчиш, да гладуваш, да се биеш, с една дума, да бъдеш мъченик. Ама ние сме били тия мъченици, нека! Колкото ги повече има, толкова по-добро за България.“

Патриархът на българската литература не се нуждае от представяне. Героите му - също. Те не са художествени персонажи, а реални личности от предосвобожденската ни епоха. Те са история, те са народопсихология, те са България. „Немили-недраги“ е повест за страданието, героизма, себеотрицанието, приятелството, дълга. За това, какво е да бъдеш хъш. За хората, без които нямаше да имаме това, което имаме в момента.