Сборникът с разкази „Неизбежният наследник“ е своеобразен паноптикум на българския XX век. Моментна снимка на едно безвъзвратно отминало време и на неговите музейни вече човешки типажи и език – хора, направени от кремък, люти чушки, зевзеци, занаятчии и неизбежни наследници.

Написани с много хумор и ирония, с жив и цветист език, разказите отдават почит на Алековото сладкодумие и Чудомировите образи. От войните през първата половина на века, през годините на социализъм до прехода към новото време, Симеон Ботев проследява жалоните, абсурдите и „таласъмите“ на времето, като извежда на преден план самобитни персонажи от провинциални градчета.

Критични към близкото минало, насмешливи към патриотарството, етнически толерантни, тези разкази са свеж поглед към типично българското.

Антония Апостолова