Дмитрий Йосифович Кленовски (Крачковски) е роден на 24 септември 1892 г. в Петербург в семейство на художници. Един от най-големите руски емиграционни поети, почти напълно непознат у нас, чието творчество се отличава с високата си духовност и класическо съвършенство на формата. Приживе Дмитрий Кленовски остава почти непознат за любителите на поезията в СССР.

Малко негови стихове - на хартия или магнетофонна лента - стигат до родината му. Толкова повече го радват редките отзиви оттам. Едва след 1990 г. негови творби се публикуват в Русия - повече от 70 години след първата му книга. Пълното издание на стихотворенията му е осъществено през 2011 г. от издателство "Водолей", Москва. По това издание е подготвена и тази книга.

Поетът говори ясно и откровено за своята вяра, за съмненията си, за досега си до трансцендентното, за любовта си. Традиционни и не твърде разнообразни по форма, стиховете му - най-често четиристишни строфи, неоригинални римни схеми и размери (дори логаедите му са еднотипни) - са изпълнени с толкова интензивен и автентичен духовен живот, тонът им е толкова непринуден, образните и езиковите му находки са тъй свежи и органични, че читателят е благодарно увлечен от този разговор - сериозен и ведър, остър и деликатен, безкомпромисен и милосърден. Умира през 1976 г. в Траунщайн, Германия.

60

Замяука ли вънка котка,
ако можеш ѝ помогни
да се сгрее – и с мляко топло
до котлона я нахрани.

Тътри ли се хлапе печално,
весел нож ти му подари –
пушка дървена и пищялка
с него да си измайстори.

Щом девойка в зори се свие
тихо в теб – тъй деца мълчат,
от игра морни – преведи я
през житейския труден път.

Туй е всичко, което можеш
стори Господу за хвала.
То е малко и много. То е
като цвете върху скала.

1948