"...Мисля, че при Георги Константинов основно е интересното хрумване, неочакваният особен поглед към нещо от действителността, оригиналната мисъл, породила се от живота. Тя е онази, която по всяка вероятност дава и първия импулс в творческия прорцес. От това поетическата находка е вече ценност сама по себе си, разбира се.

Не всекиму е дадено това зрение. Но важното при Георги Константинов е, че интересната находка не остава самоцелна и неприятно самоизтъкваща се, а напротив – тя винаги е свързана с едно искрено, автентично чувство.

Всъщност и не би могло да бъде иначе. Като си помисли човек, тя, оригиналната находка, сама е родена от чувството, негова рожба е… Двете, хрумване и чувство, са всъщност едно, и когато това е така, топлинката минава от поета към четеца безотказно. Аз съм бивал с Георги Константинов на литературни срещи и зная как откликва аудиторията на неговите стихове.

Диапазонът на чувствата в него е широк – той е отворен и към горчилката на националната история, и към бурните теми на днешния ден. А най-отворен е сякаш към вемната тема за любовта. Казваш си – този човек умее да обича и това е също ценнно, защото този дар е даден не всекиму.

И още нещо – това е чувството на Георги към природата. Той усеща дъха на земята, на годишните времена и умее да предава този дъх. Дъха на снега например. Достатъчно е да каже, че снегът слага сребристи еполети на раменете му… Или като прочетеш за хълма в полето, който се е запътил към планината, но усетил как в него никне пролеттта, се е спрял насред път...

Това се нарича поезия. И Георги Константинов я прави вдъхновено. Той е за мене едно от безспорните имена на днешната ни поезия."

Валери Петров

БЯЛ МРАК

Безсъние... Ето – съглеждам сега
луна във небето,
луна във снега...

Видение бяло, неземно почти.
Съзират го само
безсънни очи.

Бял мрак зад стъклото покрива града,
доброто и злото,
страстта и скръбта...

И в нощ като тази се чувствам съвсем
спасен от омрази,
от завист спасен...

Бял мрак ме обвива - безшумен и лек...
Тук май съм единствен
земен човек.

♦  ♦  ♦

Георги Константинов е поет, есеист, автор на книги за деца. Роден в град Плевен през 1943 г. Автор е на повече от 35 книги с поезия: “Една усмивка ми е столица” (1967 ), “Неграмотно сърце” (1976), “Общителен самотник” (1982), “Обичам те дотук” (1992-2003, достигнала 25 хиляди тираж), “Дърво и птица” (1999), “Аспиринов сняг” (2001), “Човекът е въпрос” (2005), “Вечерна дъга” (2006), “Врана в снега” (получила наградата на Съюза на българските писатели за най-добра стихосбирка, излязла през 2011 г).

Издадени са и четирри тома с негови избрани творби: ”Лирика”, ”Сатира”, “Публицистика и есеистика”, “Творби за деца” (2006-2009, издателство “Захарий Стоянов”). Негови стихове са включвани в антологии на английски, японски, немски, френски,  гръцки, руски, хинди, фарси и други езици.