Лириката на Петър Андасаров е несъмнено с подчертани граждански интонации. Там, където той е по-личен, където в по-голяма степен проектира само собствената си личност, а отсъства обобщение на явленията (като например в последния цикъл от книгата, интимния), там той е по-блед, по-слаб. Него силно го вълнуват въпроси, които не са само негови, а и на родината му, на народа му, поне на близките хора наоколо. Това е една особеност на таланта му, който явно е формиран под въздействието на трайни традиции в нашата поезия, но същевременно е особеност и на личното авторово възприемане, което е чуждо на крайностите на субективизма...