Не ми се тръгва

Гледам се на екрана... Всичко на него личи...
Тези дълбоки бръчки.... Тези стари очи...
Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса.
Въобразявах си някак... Стават и чудеса...
И се надявах, че може да не изглеждам стар...
Тези жестоки камери... Прожекторът като фар...
Очите ми - Вече притворени... Гласът - сякаш на друг...
Походата - да не говорим! Видно е: куцук-куцук...
И все пак хората слушат... Специално за мене дошли.
Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли...
Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи.
И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи...
Връщам се несъзнателно 60 години назад...
Боже, колко е хубав тука земният свят!
Искам тук да си бъда... Не искам някакъв друг...
Ще се опитам... Ще пея... Още... Но само тук.
И докога?.. Докогато... Самият аз не знам...
Просто не ми се тръгва - никак! - още за там.
Десетина години... Стават и чудеса...
Ще си подстрижа брадата... И ще си пусна коса...
Никакви стари песни, изляти по навик стар.
Просто излизам на сцената с чисто нов репертоар.

12 юни 2022 г.