Един от белезите на мащабната дарба е това, че когато попаднеш при картините й, при музиката й, при диханието на страниците й, оставаш стреснат, трогнат, покорен, оставаш завинаги в щастлив плен на тази дарба. Била тя от близо или от далече. Духът ти рее и странства в нейните пространства и ти си честит, че без да си там, си там. При светли идеи, при незабравими образи, при зашеметяващи вълнения.

Колко светлина у Пушкин, колко трагика у Есенин и Канети, колко невероятни вероятности у Шагал, какво искрящо просторечие, каква печал и каква радост у Твардовски, каква мила тъга у Светлов... И у всички тях каква вдъхновяваща небесна светлина, какъв копнеж да бъдат с Лермонтовия герой, който иска да бъде бог или нищо, да търси в бурите покой.

Бях щастлив да се срещам и "да се срещам" с тези имена.

Найден Вълчев