Четиринайсетте гласа в тази колекция разказват четиринайсет много различни истории, обхващащи шейсет години японска литература от XX век.

Те включват носталгичен портрет на детството в „Лисицата“ на Кафу Нагаи, изненадващо весело празнуване на следвоенния хаос в „Една жена и войната“ на Анго Сакагучи, смразяваща оценка на съвременното общество в „Покана за самоубийство“ на Юничи Ватанабе, безсрамно изследване на женската сексуалност в „Диамантът от Борнео“ на Фумико Хаяши, трогателен копнеж по миналото в „Есенен вятър“ на Гишу Накаяма и още девет разказа, показващи под различен ъгъл променящия се социален пейзаж в Япония.

Представените в антологията писатели са не по-малко разнолики от историите, които разказват – сред тях са както бележити имена като модерния класик Рюноске Акутагава и носителя на Нобелова награда за литература Ясунари Кавабата, така и по-слабо известни автори, чиито произведения досега не са били превеждани на български.