Настоящият труд е посветен на основни институти и правоотно- шения, свързани с наследяването по завещание, като ги предста- вя от гледна точка на международното частно право. Разгледана е уредбата на международната компетентност при наследяване по завещание, както и на приложимото право към завещателна- та дееспособност, способността за наследяване по завещание, формата, съдържанието и тълкуването на завещанието. В проучването е направена съпоставка между стълкнови- телните норми в областта на наследяването по завещание на повече от сто държави, като са извлечени общите характерни белези (въз основа на критериите на привързване) и различия- та между отделните националноправни източници на между- народно частно право. Разрешенията в отделните държави се класифицират съобразно различните критерии и съотноше- нието между тях, т.е. дали те са посочени алтернативно, куму- лативно или при условията на евентуалност. Наред с това са разгледани и специфични особености на отделни законодател- ства, които ги отличават от останалите. Основният стремеж е сравнителноправният анализ да не бъде самоцелен, а от него да бъдат изведени положителните черти и недостатъците на отделни законодателни разрешения, да се съпоставят те с раз- решенията, съдържащи се в българското международно част- но право и да се направят изводи и оценки дали е необходима бъдеща промяна в законодателството в България – а ако отго- ворът е положителен – да се направят конкретни препоръки и предложения de lege и de conventionae ferenda. Последните са с голямо значение, като се има предвид непрекъснато нараства- щата важност на наследствените правоотношения с междуна- роден елемент и необходимостта българската уредба да се на- мира в съответствие с най-модерните нормативни разрешения в материята на международното частно наследствено право.