Спомени! Как бързо се отдалечават от нас.

Отдалечава се моментът и времето, в което са създадени. Отначало по-бавно, после забързват, а сега, когато пиша този текст летят със скоростта на влак-стрела. Сигурно с всеки споменописец е така. Дали? Да проверим времето на спомените в тази уникална книга. Книгата е уникална, защото авторовите текстове са интимни, съкровени, с лъх на тъга и носталгия, но и с възторг и гордост, а понякога с омерзение. Написани са с идеята за лично споделяне в настояще време, за едно друго, минало време, което няма да се повтори.

Книгата „Нашите епистоларни скици от вчера“ не принадлежи към определен жанр, тя не е литературна проза, но в нея има литература. Тя не е суха статистика, но в нея има статистически данни. Тя не е мемоарна литература, но в нея има разкази-мемоари. Тя не е бюрократична документация, но представя важни документи. Тази книга не е каквото и да е друго, а тя е един изключително ценен Споменик.