С поемата „На повратки в село" започва нов период от развитието на Николай Марангозов - поетът намира себе си, създава вълнуваща творба, напоена с демократична атмосфера, със своя образност, със свой оригинален стил, с дълбоко народностно звучене Това е истинско завръщане на интелигента в родната обстановка, при своите, в света, при хората.

И едновременно с това - истинско творческо избистряне, намиране на свой оригинален поетически глас. В поемата си Марангозов не разработва някаква цялостна фабула - това е поетически „репортаж", поетически „пътепис", в който картините, случаите, образите следват непосредно и естествено. Изобразеният свят е разкрит с такава човечност и сърдечност, с такава непосредност, естественост и простота, че ни залива топла вълна на съчувствие към хората и обстановката. Марангозов е уловил цяла редица верни, типични, говорещи живо на всички ни черти от живота на нашето село и неговите хора. При това поетът е далеч от мисълта да идеализира, да търси идиличност в среда и обстановка.