Общото в тази проза е съпричастността, състраданието, философския поглед и разбирането на героите каквито и да са, както и да се окачествяват. Няма ярки протагонисти и ярки антагонисти в творчеството на писателката, нито в нейните романи, нито в разказите й. Читателите се припознават в тях. Всяко лице има ясно очертана физиономия и релефна индивидуалност, ние разбираме неговата мотивация, неговата психология. Общата идея на фабулата е превърната в индивидуално качество на едно лице.