Атанас Раденски е един от най-успелите български учени в САЩ. Той е професор в университета Чапман в Ориндж, край Лос Анджелис. Раденски е първият български информатик, удостоен с научната степен доктор на математическите науки и първият, избран за професор по информатика в Софийския университет.

В един бързо променящ се свят на противоречия и несправедливости мъж на средна възраст решава да гледа на всичко с усмивка - и да бъде щастлив, независимо от обстоятелствата.

Българинът Иван Иванич се радва на скромния си, но приятен живот като университетски преподавател. С падането на дългогодишния диктатор страната изпада в политическа и икономическа криза. Тогава съдбата неочаквано отваря пътя на Иван към САЩ. Той пристига с отворени очи в Америка - и открива, че раят не е място, а отношение на сърцето към света и живота.

Без да е автобиографичен романът „На парти при президента“ отразява голяма част от видяното от професора при сблъсъка на един български университетски преподавател с порядките в Америка.

Дали тази книга е невероятно смешна или горчива за преглъщане е въпрос на избор на читателя. За мен тя успява да е двете неща едновременно, което познавачите на книжни сюжети и стилове особено ценят. Запознайте се с Иван Иванов, той е толкова емблематичен българин, колкото и името му. Знае много за историята, включително и за историята на секса по всички земи и всички времена, но най-добре владее изкуството на българина да оцелява при родни и международни условия.

Иван Иванов е преподавател в Софийския университет и разпределя времето и компетентността си между аудиторията и ресторант „Дълбок зимник“. Малко след като България изпя „Времето е наше“, Иван Иванов заминава като гост-лектор в американски университет. Не очаквайте героят да се прехласва по разликата в бита или авторът да размахва пръст, с който да сочи манталитетните различия. Всичко това е оставено на читателя – да го забележи, да го разбере, да се попита променили ли сме се за последните трийсет години. Доц. Иван Иванов, иначе известен като Иван Иванич, ви кани на презокеанско пътешествие, в което различията между хората са по-обширни и по-дълбоки от океан.

Веселина Седларска

Истината е, че не бях срещала скоро литературен герой, който да ме спечели така, както го направи простодушният (но само на пръв поглед) Иван Иванич. Позитивен, но не в онзи лустросан и американизиран смисъл на думата, героят от романа на Раденски ни връща към онези времена, когато бяхме в еднаква степен объркани и опиянени от надежда за бъдещето. Реалистично и без нотки на истерия, делнично и в същото време забавно, виждаме Новия свят, изтъкан от абсурди, лишен от ореола на откривателството и големите възможности.

Цветанка Севдина