В първо лице: „Една любов, един брак, две обичани същества – децата ми. И роли – много, различни, а аз съм все същата... Без детска мечта за принцеса – толкова шекспирови кралици и само един Чехов. И до тях – български селянки, Юджин О’Нийл, Дарио Фо, но и двете Яворови пиеси. Най-сладко и трудно – българският характер. Леко ли, тежко ли, живея живота си и го харесвам. Без театър и кино не си го представям. Без любимия и децата – съвсем...”

Сега, когато го няма Иван, сега, когато окончателно загърбих театъра и киното, остават ми децата и паметта. Всички племена са следвали пътя на слънцето. Аз тръгнах обратно. Да избягам от мъката си. Не успях. Книгата „На изток от Иван”, писана в „тежка чужбина”, е поплак за Иван. Но е осветлен и осветен от най-хубавото, което можеше да ми се случи.

Белла Цонева-Динкова

♦  ♦  ♦

Белла Цонева-Динкова е родена на 09.12.1946 г. в Стара Загора, в семейство на учителка и юрист. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” (1968). Три години по разпределение е актриса във Врачанския драматичен театър. От 1971 до 1997 г. играе в Драматичен театър „София”. Заслужила артистка (1981). Директор на Кюстендилския драматичен театър (2003–2005). От 2006 на работа в Москва, в Българския културен институт.