Охлювът на стената странно напомня на „Петното на стената“ на Вирджиния Улф. Лъвът от сатиричния разказ на Курт Тухолски „Лъвът избяга!“ мутира в бяла мечка, която изследва модерния Берлин. Насекомото от „Преображението“ на Франц Кафка приема образа на домашна муха, която една сутрин открива, че се е превърнала в човек. Моделът на статуята на Венера от разказа на Проспер Мериме „Илската Венера“ работи като млада робиня в едно римско „стопанство“. „Анекдот от последната Пруска война“ на Хайнрих фон Клайст е пренесен в бъдещето, където последните четирима души воюват помежду си. Появява се и „Червената шапчица" в образа на Баба Червена шапчица. Молитвата на Ингеборг Бахман „Призоваване на Голямата мечка“ е смесена с мита за Ктхулу на Лъвкрафт, като резултатът е поема, която странно напомня на стиховете на Готфрид Бен.

Тези оригинални разкази, които могат да се нарекат огледални изображения или мутирали в своята противоположност известни творби, свидетелстват за утвърждаването на един блестящ автор с безгранично въображение – и кой знае, може би за появата на нов литературен жанр.

Люксембургският писател Франсис Кирпс (р. 1971 г.), завършил психология в Страсбургския университет, е автор на два сборника с разкази и един роман. Сборникът „Мутациите“ - от седем разказа и една поема (написани предимно на немски), използващи като основа и отправна точка класически текстове, получава Европейската награда за литература през 2020 година.