В доклад на главния инспектор по обществената сигурност Джовани Гасти, пролетта на 1919 г., той е описан: „… със силно телосложение, въпреки че страда от сифилис; чувствен мъж; емоционален и импулсивен; сантиментален и това му печели много симпатии, много приятелства; безкористен, щедър; интелигентен, прозорлив, премерен, разсъдлив, добър познавач на хората, на техните качества и недостатъци; склонност към бързи симпатии и антипатии, способен на жертви за приятелите си, упорит във враждата и омразата; смел и дързък, има организационни качества, способен е на бързи решения; изключително амбициозен“. Той е Бенито Мусолини, бивш социалистически лидер, изключен от партията, неуморен политически агитатор, редактор на малък опозиционен вестник.

Действието в книгата (започва на 23 март 1919 г. и завършва на 3 януари 1925 г.) разкрива възхода на Бенито Мусолини на власт в литературна форма. В началото на всяка глава са посочени мястото, датата и персонажът. За да подчертае по-добре историческия му характер, романът е обогатен от повтарящи се източници от времето на добре известни авторитети като Corriere della Sera или документи на публичната администрация. Нищо не е измислено по отношение на драмата: нищо, което Мусолини казва или мисли, или някой от главните герои – Д’Анунцио, Маргерита Сарфати, невероятният Матеоти, за маниите, които го поглъщат – нито за изобилието от скуадристи, ардити, социалисти, анархисти.

Въпреки че „Мусолини. Синът на века“ е роман, всички събития са исторически документирани или придружени от оригинални източници, затова авторът го определя като „документален роман“. Фактите, за които си мислим, че знаем всичко, веднъж просветлени от таланта на романиста, създават история, която звучи като нечувано и безпрецедентно произведение в италианската литература.