Преходът, погледнат от отиващото си социалистическо общество е последната битка между партийната и стопанска номенклатури. 

Той узакони частната собственост и отприщи индивидуалното предприемачество, но заедно с това разруши корпоративната структура на българската икономика. “Осиротелите” държавни фирми се оказват с разкъсани технологични връзки, уязвими за политически, синдикален, силов и други форми на извъникономически натиск. Натиск, идващ от новите финансово-икономически групировки на победителите в последната битка вътре в номенклатурата. 

Те обаче така и не достигнаха мощта на руските или украински олигарси, след като в средата на 90-те години конфликтът между “елита на перестройката” и новото ръководство на БСП проваля добре замислената стратегия, в която чрез налагане във финансовата система и търговията, входно-изходната икономика и накрая масовата приватизация тези групировки трябваше да придобият адекватна индустриална база и овладеят окончателно страната. 

“Молекулата на конверсията” като тайна на тази стратегия включва: политик с лостове за влияние и вземане на решения (приватизация, лицензии, концесии, разрешителни режими); банкер, отпускащ кредити и покриващ следите; управител на фирма, паразитираща на входа и на изхода на държавното предприятие; представител на съдебната власт и/или силова групировка като гаранти за спазване „правилата на играта”; чиновник в държавната администрация като трансмисия между тях и най-сетне медия, осигуряваща легитимност на този процес. 

“Делегирането” като прехвърляне на ресурси от едни агенти на други е същността на тази молекула… 

Тази книга е опит за “скандал” – да се кажат нещата, които често не се казват, макар и да се “знаят”. Като осветява “скритите полета” на прехода и очертава действителните властови центрове (като срещане и пресичане на различни мрежи) тя се опитва да прогнозира неочакваните линии на промяна в българското общество, свързани с последиците от прехода и бъдещето като част от европейските и глобалните мрежи.