Нашият печат и нашето образование възпитават в дух на шовинизъм, милитаризъм, догматизъм, конформизъм и невежество. Произволът на управниците е безграничен и няма равен на себе си в цялата история. Свободата на печата, на мненията и на организациите е тъй всеобхватно премахната, сякаш Декларацията за правата на човека никога не е съществувала. Ние създадохме най-огромния полицейски апарат, превърнахме доносничеството в национална черта, въведохме най-съвършената, научно обоснована система за физическо и психическо изтезание…. Това са последиците от нашата последователност.

Арестуван от франкистите в Малага през февруари 1937 година, роденият в Австро-Унгария Артур Кьостлер е изтезаван, съден и осъден на смърт. Екзекуцията му се отлага от месец на месец и наи-сетне е отменена лично от Франко само поради енергичната намеса на британското правителство.

След освобождаването си авторът научава за проведените от Сталин чистки в Русия, чрез които авторитарния лидер консолидира властта в партията. Следващите години между 1938 и 1940, следен, осъждан, затварян отново, Кьостлер ще пише и ще успее да опази ръкописа на книгата, която ще му донесе международна слава. И така „Мрак по пладне“ ще се появи на бял свят.

Едно от основните вдъхновения на Оруел за неговите шедьоври, романът на Кьостлер преобръща представите на Западна Европа за лявата идея и отваря очите на интелектуалците за зверствата на сталинизма. Книгата бързо се превръща в една от най-важните творби на 20 век.

Рубашов е революционер,който е хвърлен в затвора и психически измъчван от партията, на която е посветил живота си. Докато натискът да признае абсурдни престъпления нараства, той преживява отново кариера, която олицетворява ужасите и човешки предателства на един тоталитарен режим, маскиран като движение за свобода.