Наистина ли се е казвала Естер, бабата на бащата, която през 1941 г. останала сама в Киев, в жилището на забегналото семейство? Думите на идиш, които тя доверчиво отправила към немските войници на улицата - кой ги е чул? А когато войниците застреляли бабушката, с "небрежна рутина", - кой е стоял на прозореца и е гледал?

В Киев и Маутхаузен, Варшава и Виена, Катя Петровская изравя фрагментите на една разбита семейна мозайка - материал за епохален роман, предаден под формата на сбити истории. Авторката пише за пътуванията си до сцените на действие, рефлектира едно разломно и травматизирано столетие и поставя на фокус фигури, чиито лица вече не могат да се разпознаят.

Недоверие, скрупули и усет за комичното са заложени във всяко изречение на тази завладяваща книга. Незавършената семейна история, която Катя Петровская разказва в кратки глави, можеше да бъде и трагичен епохален роман - студентът Юда Щерн, един прачичо, извършил през 1932 г. атентат срещу немския консул в Москва.

Братът на Щерн, революционер от Одеса, си дал в нелегалност името "Петровский". Един прадядо основал във Варшава сиропиталище за глухонеми еврейски деца. Но щом като дори и името не е сигурно, какво въобще може да знае човек?

"Катя Петровская, победителка от Клагенфурт, подарък за една литература, която разбира колко сила се крие в един чужд език."

Фолкер Вайдерман, Франкфуртер Алгемайне Цайтунг

♦  ♦  ♦

Родена през 1970 г. в Киев, Катя Петровская следва литературознание в Тарту (Естония) и защитава докторска степен през 1998 г. в Москва. От 1999 г. живее в Берлин. През 2014 г. излиза дебютната ѝ книга Може би Естер. Още през 2013 г., когато от книгата съществуват само фрагменти, авторката печели в Клагенфурт престижната награда „Ингеборг Бахман“.

Следват литературните награди „аспекте“ (2014), „Ернст Толер“, Шубертовата литературна награда на град Аален, както и „Премио Стрега Еуропео“ (2015).