След „Неудобството на вечерта“, Марийке Лукас Райнефелд отново ни прави свидетели на една обсесия. Тук перспективата е обърната: 49-годишен ветеринар разказва как през лятото на 2005 година, насред добитъка, развива amour fou – крайни, неестествени чувства – към момиче на четиринайсет с руси като слама коси и катраненочерно въображение.

Райнефелд меандрира сред изречения без точка, сред страници без абзаци, наслагва образ върху образ в ритъм, който оставя без дъх. И дори някои описания да предизвикат читателя да захвърли книгата, той няма да може да я остави, а няма и да го пожелае – ще я дочете неусетно, увлечен от необуздания език на Райнефелд.

„Моя небесна избранице“ е роман за отпечатъка, който едно сексуално посегателство оставя не само върху онзи, комуто е посегнато, но и върху цялото му обкръжение – родителите, партньора на насилника, децата му.