В „Момчето, което завърза Луната за Земята“ майка разказва приказка на болното си дете – за момче и момиче в пустинята, за архипелаг на сънищата, небесен град и черна птица, която носи със себе си безкрайната нощ. Болестта и сънят се преплитат и детето пропада в този свят на изгубена любов. Спасението му ще зависи от отчаян детектив, чиято сянка разгадава случаите му, както и от мъж, който мрази чехли.

В своята нова книга Мартин Касабов развива умело интереса си към странни, паралелно съществуващи светове и времена: пустини, морета, миражни източни градове, лунни пейзажи. Колкото и да са необичайни, приказни по своята атмосфера, тези пространства щедро предоставят видения, ключове за изграждане на мостове към всекидневието на едно момче от близкото минало, спечелило… уокмен при пътуването си до столицата. Времената се преплитат, деца и родители се следват и застигат по пътищата си един към друг. Но над всичко и всички се извисява мощта на разказването.

Борис Минков

Името на Мартин Касабов вероятно сте срещали покрай ревютата му за кино за „Операция кино“ или текстовете му за книги, публикувани в „Списание Култура“. Мартин работи като книжар, където продължава да открива вдъхновения в литературната история от всички изминали епохи. „Когато великани ходеха по земята“ е дебютната му книга. С нея авторът се надява да изненада и развесели читателите, поставяйки началото на едно красиво приятелство между млад писател и неговата публика.