„Няма Аз, няма Имам, няма Съм“ - казва гениалният абсурдист Самюъл Бекет (1907-1989), носител на Нобелова награда за литература. Несъстоятелността на битието и човека, нелепото очакване, самотата, падението и разрухата се открояват със смешна трагичност в блестящи пиеси като „В очакване на Годо“ и не по-малко блестящи романи, най-знаменитият сред които е „Молой“.

Под отчаянието у Сам се таеше нещо, което той пожела да премълчи и което навярно бе свързано с дълбоката му жалост към човешкото страдание. Той го изрази по начин, който всеки може да тълкува по своя воля - като открит бунт или като смирена отстъпчивост.

- Робер Пенже

Корозивната сила на Бекет не е свързана нито с идеология, нито с философска доктрина. Той не онагледявяа, той показва. Показва човека, лишен от илюзии, убеждения, вярвания и и разсъждения, които служат само за прикритие на същностната му болка - да страда, оголен до кости. 

- Морис Надо

Дали, отказвайки се от този свят, Бекет е приключил? Дали не ни е оставил болката да поемем отговорността за онова, което не можеше да свърши с него? Или с лукавост - която не би ни изненадала, - той не продължава да бди, за да узнае какво ще сторим с неговото мълчание, все още говорещо мълчание?

- Морис Бланшо

Бекет е безподобен магьосник. Пред неговата риторика и музика всеки поет би позеленял от завист...

- Стивън Спендър