Всеки от нас си има своята улица и всеки сам е най-добрият експерт по нея.

В историите за улиците имаше някакъв магнетизъм, който ни държеше в състояние на превъзбуда понякога седмици наред. Научавахме неща за градовете, които никога не бяхме подозирали - като това, че циганките във Вършец познават улиците на града по-добре от всички останали, защото ги метат. Картата на България се променяше и в нея определени места придобиваха неочаквана плътност - Козлодуй ни стана симпатичен, защото хората бяха много откровени за града си; Копривщица ни натъжи, защото разбрахме, че там Голямата история е затиснала малките и че неуредиците като лошата питейна вода така и не се решават, а децата имат проблеми със зъбите...
Да кажеш "това е моята улица" се оказа смело изречение.