Това е книга за стаéната в кръвта ни памет: памет за оцеляване, но и памет за неизлечима омраза и безнадеждна жестокост, пренесени през векове и поколения.

В „Моята кръв“ обаче има и толкова много светли страници, че в края на краищата романът ще остави у читателя и надеждата за възможното простичко щастие.

Струвало си е да бъде написан.

И си струва да се прочете.

Христо Карастоянов