Когато писах на Галина как според мен трябва да изглежда оформлението на първата ѝ книга – с нейна снимка на корицата, точно така, както изглеждат популярните на Запад и у нас издания с философска есеистика, аз получих удивен отговор: „Сигурно се шегуваш! Досега винаги съм била невидима!“

Не знаех, че тя се смята за „невидима“ в обикновения си живот. Нищо не знаех за него…

Обаче „Моите мисли“ не бяха „невидими“.

Този текст започва с житейската тъга и романтизма на младо момиче, което познава стойността и мрака на думата любов и следвайки хронологията на своето написване, израства заедно с авторката си.

Когато прелистиш и последната страница, разбираш, че това е една книга за себенамирането, която завършва с поезия и мъдрост, надскочила значително злободневието на „мусаката“ – една метафора за живота, която Галина често споменава.