Когато вземеш в ръцете си, драги читателю, тази изящна книжка и прочетеш върху корицата името на нейната авторка, ти едва ли ще се спреш единствено върху стиховете ѝ. Защото това име е Джуни Александрова и то мигом ще подгони мисълта ти по-далеч от строго подредените страници на книжното тяло...

Жалостно стенат
проронени жълти листа.
Нощ се промъква
безшумно невидима
и нежно притваря
очи натежали с тъга.
Някъде флейта запява
небесната песен
„Аве Мария, грация плена!”...