"Книгата, която предлагам на вниманието на читателя, има особена съдба. Почнах я като гимназист, увлечен вече от очарованията и тайните на социалната психология. Бях поразен, че в художествената литература, а и в социологията ни се среща толкова малко за богатия софийски типаж, за така разпространените социопсихологически типове, добре познати на всеки от епохата... Някои от моите етюди бяха готови още през годините 1942 -1943... Книгата трябваше да чака четири десетилетия... Сега най-сетне я предлагам на читателя. Тя е картина на едно общество в криза, криза икономическа, политическа, социална, но преди всичко духовна."

Владимир Свинтила

♦  ♦  ♦

Владимир Свинтила (1926-1998) произхожда от комунистическо семейство (неговият баща е ръководител на службата за сигурност на нелегалната комунистическа партия). Въпреки това, едва на 15-годишна възраст, той отхвърля идеологията на комунизма.

Владимир Свинтила (псевд. на Владимир Георгиев Николов) е роден на 29.04.1926 г. в София. През 1949 е изпратен в концлагера Богданов дол, след това Куциян. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски” (1952 г.). Пише литературно-критически и публицистични съчинения в твърде широк спектър, публикува по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство, народопсихологията, българските национални традиции...

Познавач на много съвременни и древни езици, Свинтила се превежда от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки, латински език. Негово дело са преводи на “Сонети” (1956) на Шекспир, “Песни и поеми” (1957) на Р. Бърнс, драми на Шекспир, Б. Шоу, Дж. Пристли, Дж. Осбърн. Умира през януари 1998 г.

Един от неколцината представители на модерната антикомунистическа литература в България.