Едно дете пише за родината, паметта, свободата и училището. Това дете е родом от с. Хухла, родното място на големия български поет Ивайло Балабанов. А времето е преситено от словестна безтегловност, в която посоки, граници, истини и спомени се размиват. Английският поет-романтик Уилям Уърдсуърд казва, че детето е баща на човека и е прав. В тази първа книга на малкия-голям поет Димитър Кондузов ще погледнете през неговите очи как „В килията Паисий Хилендарски/ пишеше с мастило и перо...“; как „любовта живее в сърцата, не големи, не силно тласкащи кръвта/ а тези дето вечно са засмени“; ще прочете за приятелството, святото училище и първите любими учители, майката, лятото, изкуството... Прекрасно е заглавието на стихосберката „Млада поезия“. Имаме огромна потребност от нея, защото живеем в края на времето в един прекомерно пораснал свят, изгубил ясния и чист поглед на детството. Затова съм безкрайно щастлива, че сред пренаселеното пространство на съвременната „пораснала“ поезия се появява това истинско чудо, тази следпотопна, чиста земя, осветена от полет на бял гълъб.

Петя Цонева