„Мишките отиват на опера“ на българската поетеса Мария Донева е вълшебна приказка за малки мишки, която чрез вложената в нея метафора ще ви потопи в размисъл.

Илюстрациите са на Кирил Златков.

Мишките тръпнат, пo десет на стол.
Към сърчицата им ключът е Сол.
Плачат и пеят, от чувства пияни.
Първите мишки в света - меломани.

Минимум двайсет и пет представления
те са видели, но в нови селения
литва душата след всеки нов път.
В операта е вълшебен светът.

И е буквална онази табела.
Ето, певицата не е дебела,
и не е нисък и стар годеникът.
Те с гласовете си ангели викат,

ангели им обитават гласа -
обикновени те вече не са,
стават вълшебни. И дрехите - също.
Тази рисунка е истинска къща,

тази камбана е от катедрала.
Мракът е мрак в планината заспала.
Всяка прашинка блещука и диша
и се омайва душицата миша...