Своеобразието на философското творчество на Еманюел Левинас (1906–1995) произтича от основополагащата му теза, че именно етиката е „първата философия“. При него тя се разгръща като описание и тълкуване на събитието на срещата с другия човек, където изниква отговорността на Моя аз към Другия. Философията на Левинас води непрестанен диалог с Киркегор, Бергсон, Хусерл, Хайдегер, Бубер, Розенцвайг и намира отзвук у мислители като Жак Дерида, Жан-Франсоа Лиотар, Морис Бланшо, Пол Рикьор, Люс Иригаре, Славой Жижек.

„Между нас. Опити върху мисленето‑за‑другия“ отразява развитието на философските идеи на Левинас в продължение на четири десетилетия: от 1951 до 1990 г. Наред с включените интервюта, отделните студии разглеждат въпросите за страданието, любовта, религията, културата, справедливостта, човешките права, правната теория. Цялостният корпус се явява своеобразен ключ към учението на философа за етическите измерения на другостта.