Време е да бъде разказана истината за това как българското Научно-техническо разузнаване (НТР) системно заобикаляше търговското ембарго върху вноса на високи технологии, наложено от САЩ и Запада през годините на Студената война. Авторът е един от онези дръзки българи, които снабдяваха заводите от отрасъл „Електроника“ със западно оборудване и ноу-хау, превръщайки страната ни в най-големия производител и износител на изчислителна техника в СИВ през 80-те години на XX век.

В „Мемоарите на един технобандит“ Асен Койнов разказва от първо лице за усилията, с които НТР – чрез специалните фирми ИНКО и Инсист – успяваше да прекара през иглените уши на американските и европейски митници (изпод зоркия контрол на ЦРУ, ФБР и КОКОМ) цели производствени линии и технологии, строго забранени за внос в социалистическия блок. Авторът си спомня в детайли не само успехите, но и провалите, арестите и съдебното преследване в САЩ на търговците на ембаргово оборудване – сред които и самият той.

Схемите за поръчка и транспортиране на забранено високотехнологично оборудване, тайното му внасяне и инсталиране в България, както и реекспортът към СССР, разкриват неизвестни досега събития на „тихия фронт“– играта на котка и мишка между западните служби и група млади хора, мотивирани да работят за родината си. Не липсват самооценка и самоирония, произтичащи от сблъсъка на култури в далечни точки на света, както и комичната страна на някои опасно напрегнати ситуации зад граница.

Не на последно място, в книгата за пръв път излиза цялата истина около проектите ДОН и НЕВА, донесли на тогавашна България над сто милиона долара печалба.