„...Скитанията му из планините, към които се завърна като рицар към своя орден, до едно бяха влизания в съвсем друго измерение, в паралелна вселена. Вече се чувстваше в пълна безопасност сам навсякъде; ходеше с часове без никаква пътека или посока, а след това заставаше на едно място и съзерцаваше с часове около себе си, докато тайнствените вибрации на смирен и по животински чист екстаз тръгваха нагоре от онази вездесъща точка под стомаха му, а слънчевата светлина изписваше непонятни кръгове върху небето и усилваше до невъзможно синьо неговата синева, и околните върхове, впити в тази синева, се превръщаха в пирамиди, пълни с мистерии.

После, за да задържи екстаза, с часове се търкаляше като навит на руло килим по изумрудените треви на някой склон, и докато от мириса на тревите душата му се издигаше нагоре и виждаше отвисоко как тялото му се търкаля, той откъсваше по някой стрък вранско око, мъжка папрат, бъз, лютиче, арника или съсънка...“