През декември 1968 г. Стив Бридж млад студент от Съединените щати, жаден за духовно просветление взема смело решение: да се откаже от материалния свят, да замине за Индия и да заживее като свят просяк. Но по пътя достига до едно дълбоко осъзнаване: че крайната точка на пълното отричане е... самото отрицание. Тогава разбира, че истинската свобода не се крие в бягството, а в намирането на нещо автентично и положително, нещо, което да прегърне с цялото си сърце. Обръща посоката. Тръгва на автостоп към Сан Франциско - хипи без пукната пара, с китара в ръка и мисия в душата: да донесе нова ера на любов и мир в един свят, разкъсван от конфликти и заблуди.

Написва стотици песни и се превръща в уважаван музикант, споделящ сцената с някои от най-големите рок групи на своето време. Но славата не е достатъчна. Дълбоко в себе си усеща, че го зове нещо много по-възвишено. Изразява това вътрешно търсене в една от своите песни: „Мислиш ли, че ще си губя времето да си играя в страдание, когато съм толкова близо до нирвана?"

И тогава, чрез поредица от дълбоко значими и провиденчески събития, той е благословен да влезе в измерението на божествената любов - свят, в който му се разкрива най-дълбоката от всички тайни. Днес той иска да сподели тази благословия с теб с книгата си „Мемоари за божествената любов“. И със света - свят, който никога досега не е имал толкова голяма нужда от нея.