[Мехмединович пише] за неща, за които е невъзможно да се пише. И за които единствено има смисъл да се пише. „Мехмед, червената бандана и снежинката“ е книга, с която започва и завършва историята на литературата.

Миленко Йергович

Страшна и прекрасна книга, великолепнa в прославата на писането и възвишенa в изобразяването на ежедневното страдание. Книга, с която трябва да се срещнеш и като писател, и като читател.

Владимир Арсениевич Роман, който с формата си сякаш ни помага да усетим рехавостта на самата памет. Болезнено трогателна книга за любовта, бащинството, брака, но преди всичко за правото на живот – поне на този, който имаме зад себе си, който искаме да опазим в спомените си.

Ивица Иванишевич

Спокоен и съзерцателен, с меланхоличен хумор и нестихваща жажда за красота. Семездин Мехмединович се заема с вечното изследване на паметта на изгнаника, като се опитва да примири съдбовните травми от миналото със склонността на времето да ги заличава. „Помненето и забравянето стоят едно до друго, съставени са от една и съща субстанция.“ Тази субстанция, каквато и да е всъщност, пулсира в благородството и великодушието на това литературно произведение.

Сам Сакс, The Wall Street Journal

Вълнуваща медитация върху това какво означава да скърбиш за хора, които са все още живи, и места, които все още съществуват – но вече не са такива, каквито са били някога.

Eмили Бурак, Alma