„Мефистофел и Андрогина“ е сред ключовите книги на един от най-оригиналните мислители на XX в. – Мирча Елиаде. Написана в края на 50-те години на XX в., тя оказва значително влияние върху най-различни интелектуални течения и школи. Предизвиква ожесточени спорове както върху същността на концепциите в книгата, така и върху личността на самия автор. 

Като съзнателно се отклонява от основната линия на развитие на западната философия, Елиаде предлага на читателя нов поглед върху обичайните неща. Друга задача на автора по неговите думи е изследванията му да „илюстрират усилията на един историк на религиите, заел се да обясни известен брой неевропейски религиозни поведения и духовни ценности“.

„Мефистофел и Андрогина“ ни предлага вълнуващи срещи със загадъчни и тайнствени духовни светове, вселени, които са различни от характерния за западния човек културен пейзаж.

Запознанството с тотално другия води до по-дълбоко познание за религиозните структури. Психологическата истина и безценното значение на множество символи, митове, божества и религиозни термини подготвят размаха на нов хуманизъм, който ще съпровожда човечеството през XXI в.

♦  ♦  ♦

Мирча Елиаде (1907–1986) е един от големите ерудити на миналия век. Роден в Румъния, живял и преподавал в редица страни по света, Елиаде е сред най-видните изследователи на историята на религиите. Множеството му трудове обхващат широк кръг от теми, свързани с нея – древноиндийска философия, закономерности на митологичните системи на Изтока и Запада, вярвания и обреди на народите от Индонезия и Австралия, митологично мислене в различни исторически епохи, религиозен символизъм и мистика, магия и окултизъм, шаманизъм.