Москва през 30-те години на XX век: по улиците все още се движат файтони, гражданите не могат да търгуват с валута, жилищното пространство не достига, а примусът е най-ценната вещ за всяко семейство. Съюзи и различни институции с абсурдни абревиатури контролират всякакви сфери, включително литературната. Под натиска на номенклатурата един писател загубва ума си и свършва в лудница.

Москва от 30-те в навечерието на пролетното празнично пълнолуние – странни и необясними неща се случват из града. Професор по черна магия и тримата му помощници играят налудничаво представление в театър „Вариете“, по време на което пачки пари летят като конфети, а конферансието загубва и спечелва обратно главата си.

По същото време една жена страда по изгубения си любим и е готова на крайности, за да си го върне.

Юдея в началото на новата ера – Пилат Понтийски се опитва да спаси странен лечител и философ, но не успява. Нещастникът е разпнат на кръст.

Жертви, борби, смелост, изкупление и възмездие обединяват тези нишки в сюжета на един от великите литературни шедьоври на XX век.

Михаил Булгаков (1891–1940) е писател, драматург, театрален режисьор, лекар по образование. В началото на 20-те години на XX век печели популярност с пиесите си. Изпада в немилост пред комунистическия режим и започва да пише романа „Майстора и Маргарита“, донесъл му световно признание десетилетия по-късно. Изгаря сам първата му версия, а окончателният вариант се оформя едва през 1937-а. Булгаков го редактира до смъртта си, но не го вижда публикуван. Книгата излиза 26 години по-късно – най-напред в списание „Москва“ (1966–1967), а после и в самостоятелно издание през 1973-та.