„Матей Бруно” е най-епичното досега произведение на Лучан Дан Теодорович. Романът за пръв път в румънската национална литература изследва задълбочено системата на "румънския Гулаг". Действието, което обхваща годините от 1945-а до 1959-а, се развива по две паралелни линии, сякаш в два взаимоизключващи се свята.

Марионетки и кукловоди разиграват тоталитарния спектакъл на Секуритате, в който загубилият паметта си Матей Бруно е обвинен за събития в миналото му, които очевидно не са се състояли. Краят е привидно ясен - след четири лагера, режимът трябва да получи онзи хрисим и послушен на новия социален ред човек, който му е нужен.

„Животът на марионетката е в ръцете на кукловода - казва авторът. - Никога не можеш да манипулираш куклата, никога не можеш да я накараш да живее така, както искаш ти, ако не се научиш да контролираш дълбините на душата ѝ, без значение къде се намира. Душата или центърът на тежестта...”