Не много отдавна, преди век само, мастилото е разказвало истории върху хартия. В света на Леора обаче, мастилото изплита нишките на живота ни върху кожата завинаги. Всяка наша стъпка, независимо дали е добра или лоша, бива прилежно татуирана върху тялото ни.

В света на Леора книгите не липсват. Но не какви да е книги, а книжници от кожата на близките ни, сглобени от татуировките на живота на хората като памет за добрите им дела.

Ами ако делата им не са били достатъчно достойни? А мастилницата сякаш е била редактирана? И защо книгата на най-близкия може да се окаже конфискувана...