Пет представителни за словенската драматургия на ХХ век пиеси в превод и съставителство на проф. Людмил Димитров.

Това са „Любов“ от Зофка Кведер (1901), „Поквара в долината на свети Флориан“ от Иван Цанкар (1907), „Случката в град Гога“ от Славко Грум (1930), „Мъртвият идва за любимата си“ от Светлана Макарович (1986), „А Леонардо?“ от Евалд Флисар (1992).

Сюжетите им се основават върху ирационалното и инферналното, което ги приближава, макар и условно, към българската митологична, по-рядко наричана баладична драма – тенденция, започнала в периода на модернизма у нас и продължаваща до днес.

За първи в превод на български - пет от най-значимите словенски пиеси на XX век

Сборникът събира представителните за драмтургията на Словения пет пиеси - „Любов“ от Зофка Кведер (1901), „Поквара в долината на свети Флориан“ от Иван Цанкар (1907), „Случката в град Гога“ от Славко Грум (1930), „Мъртвият идва за любимата си“ от Светлана Макарович (1986), „А Леонардо?“ от Евалд Флисар (1992).

Първите две са написани, докато страната е австро-унгарска провинция, третата – в Кралство Югославия, четвъртата – по времето на СФРЮ и последната – през първата година на Словения като самостоятелна държава. Всички те попадат в дискурсната рамка модернизъм/постмодернизъм, по-точно между Belle Époque и сумрака на 90-те и могат да се четат глобално, като мегадрама в пет действия.